одобрен

2020 - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Уникален идентификатор:  efe55ec7-4404-4f00-9b21-5f80e5dcdfda

Описание:

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен) и се изпълнява в рамките на Националната система за мониторинг на горски екосистеми. Ежегодно, в двете мрежи от постоянни пробни площи (ниво I и II) се провеждат проучвания по различни показатели, взависимост от заложените периоди на проучване в Ръководството на програмата (ICP Forests Manual).
Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 160 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг и в Комплексна фонова станция Рожен. Програмата функционира в България, в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г..
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
ІІ ниво:
ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.
Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2019 г. в постоянните пробните площи (ППП) от ниво ІІ (интензивен горски мониторинг) на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2019 г. може да се определи като значително по-суха, в сравнение с 2018 г., за районите на постоянните пробни площи, в които се измерват количествата на постъпилите с валежите атмосферни отлагания. В ППП Витиня валежните суми са с 22% по-малко, в ППП Старо Оряхово и ППП Юндола, намаляването достига съответно 3.5 и 1.8 пъти. Количеството на постъпилите валежи на открито през 2019 г. в ППП Витиня е 565 mm, в ППП Юндола те са 508 mm и в ППП Старо Оряхово – 152 mm.
Комбинацията от сухо време и високи температури през отделни дни на летните месеци (юли и август) оказват неблагоприятно въздействие върху състоянието на дървесните видове и могат да се окажат основен стресов фактор за екосистемите.
Витиня
Киселинността на смесените отлагания на открито в отделните периоди варира от 5.3 до 6.3, т.е. в малко по-тесен диапазон в сравнение с предходната година. Средната стойност на водородния показател (рН) в смесените отлагания на открито е 5.7, с 0.4 рН единици по-висок от предходната година, с което тенденцията за увеличаване на киселинността на валежите е нарушена (фиг. 1). За периода 2015-2019 г., независимо от незначителните промени в стойностите на рН на отлаганията на открито, се забелязва, че през 3 от годините (2015 г., 2017 г. и 2018 г.), валежите от района на Витиня са в диапазона на киселинните валежи, а през 2016 г. и 2019 г. леко превишават границата от 5.6, като излизат извън киселата област (фиг. 1). В буковото насаждение (под склопа), отлаганията са с по-ниски стойности на рН в сравнение със смесените на открито, но разликата е малка – 0.1 рН единици. Разликата в киселинността на валежите през студените и летните месеци на 2019 г. е пренебрежимо малка – през студените месеци, стойността на показателя рН е с около 0.07 рН единици по-ниска, в сравнение с отчетената през летните месеци.
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2019 г. е 6.6 kg/ha/yr, с около 1 kg/ha/yr повече от отчетения през 2018 г. През последните две години количеството на общия азот, който се отлага в района е сравнително по-малко, спрямо предходните години. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под склопа в буковото насаждение е около 1 kg/ha/yr, като под склопа постъпва по-голямо количество. За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. Най-ниските стойности на общ азот в отлаганията са отчетени през 2018 г. (фиг. 2).
Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 4.2 kg/ha/yr, което е с около 9% по-малко от постъпилото количество през 2018 г. Анализът на периода 2015-2019 г. показва, че се наблюдава постепенно намаляване на количеството на отложената сяра след 2017 г. Под короните на бука отлагането на S-SO4 е с 4.9 kg/ha/yr повече, но е с около 11% по-малко сравнено с предходната година (фиг.3).
Данните за отлагането на сулфатна сяра със смесените отлагания на открито за периода 2015 – 2019 г. не показват определена тенденция. Най-високи стойности са отчетени през 2017 г. – 2.0 kg/ha/yr.
Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлаганията на общ, амониев и нитратен азот и фосфати. От базичните йони се отлага повече калций, магнезий, натрий, а от тежките метали - мед, цинк, олово, манган и алуминий. През 2019 г., чрез стъбления отток са отложени по-големи количества кисели и базични йони, спрямо предходната година.
Старо Оряхово
Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.8 до 6.4 при отделните проби през 2019 г. Средно годишната стойност на рН на отлаганията е 5.3 и независимо, че се повишава спрямо 2018 г., все още се запазва в киселия диапазон за валежите. Валежите, които падат през летните месеци са по-слабо кисели (6.0 рН единици) в сравнение с тези през студеното полугодие (5.1 рН единици). През 2019 г. под склопа на благуновото насаждение, отлаганията са извън диапазона на киселите валежи (6.2 рН единици), като в отделни проби стойността на рН варира от 6.1 до 6.4 (фиг. 1).
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2019 г. е 0.93 kg/ha/yr, което е около 3 пъти по-малко от това през 2018 г. С това се прекратява наблюдаваното постепенно увеличаване на отлаганията на общ азот в района на пробната площ в периода 2015 – 2018 г. Под склопа на благуновото насаждение се отлага около 2 пъти повече азот от установеното в смесените отлагания на открито. Най-голямо количество е отчетено през 2016 г., след което количеството на отложения азот постепенно намалява (фиг. 2).
Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания варира в сравнително тесен диапазон – от 0.16 mg/dm3 до 0.45 mg/dm3. Отчетените стойности са значително по-ниски спрямо тези от предходната година. В резултат на това, както и на малкото количество вълежи през 2019 г. се наблюдава рязко понижаване на количеството отложена сяра на открито – 0.56 kg/ha/yr, което е 5.6 пъти по-малко от установеното през 2018 г. С това се прекъсва наблюдаваната тенденция на постепенно увеличаване на отлаганията на сяра в района на пробната площ от началото на анализирания петгодишен период. В благуновото насаждение отлагането на сулфати през 2019 г. също е най-ниското за последните пет години – 0.66 kg/ha/yr (4 пъти по-малко, в сравнение с 2018 г.), като е малко по-високо (около 18%) от това в смесените отлагания на открито (фиг. 3).
През 2019 г., в района се отлагат значително по-малки количества кисели и базични йони както и тежки метали, вероятно резултат от минималните количества на валежите.
Юндола
Количеството на валежите на открито през 2019 г. е 508 mm, което е с 431 mm по-малко от това през 2018 г. и е най-малкото за периода от 2015 – 2019 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години е отчетено по-малко количество валежи – 1.7 пъти по-малко, спрямо 2018 г.
Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито, при отделните проби през годината, варира от 5.1 до 6.2. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и няма промяна в сравнение с последните две години. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението в повечето случаи е малко по-висока, в сравнение с тези на открито (фиг. 1). През последната година разликата е 0.2 рН единици. През последните три години отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6). През студените месеци на годината отлаганията са с по-голяма киселинност. Мокрите отлагания през последните пет години са киселинни, което показва че отлаганията само от валежите са с по-висока киселиност от тези на смесените отлагания.
За периода 2015 – 2019 г. количеството на отложения общ азот варира без ясна тенденция във времето, особено под склопа на насаждението (фиг. 2). Най-голямо количество общ азот постъпва със смесените отлагания на открито през 2016 г. (6.9 kg/ha/yr), а най-малкото количество е установено през 2019 г. (4.74 kg/ha/yr). Под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито, изключение прави 2017 г. Най-ниската стойност под склопа е отложена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2017 г. – 7.62 kg/ha/yr). По отношение на мокрите отлагания, през 2019 г. прави впечатление сравнително по-ниската стойност на отложен общ азот – 1.26 kg/ha/yr, в сравнение с предходните години, като разликата достига почти 3 пъти.
Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2018 г. (5.26 kg/ha/yr), а най-ниски 2016 г. (1.91 kg/ha/yr).
По-значителни са отлаганията на S-SO4 под склопа (с изключение през 2019 г.), което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямо количество сяра постъпва с отлаганията под склопа на насаждението през 2017 г. (9.13 kg/ha/yr). Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително. Динамиката в годишния ход на количеството отложена сяра не съответства на тази в смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, количеството отложена сяра е значително по-малко от установените в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са постъпили през 2017 г., а най-малки през 2019 г.
В сравнение с 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлагането чрез смесените отлагания на открито на някои от йоните с кисели функции – амониев азот и фосфати, от базичните йони в смесените отлагания на открито - магнезий и натрий, а от тежките металите – мед и цинк и по-слабо – кадмий и алуминий.
В периода 2015 – 2019 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ППП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. Не са установени и превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ППП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ППП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.
Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в пробните площи „Витиня“ и „Юндола“.
Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

Лиценз:  Условия за предоставяне на произведение за повторно използване. Признаване на авторските права (CC-BY)

Основна тема:  Околна среда

мониторинг околна среда регистър РМС 214/2016 ИАОС горски екосистеми ГЕС ниво II

Версия: 5.5

  • Създаден на: 2022-05-04 09:22:37
  • Създаден от: rossalina
  • Последна промяна: 2022-05-04 09:55:34
  • Последно променил: bikozhuharov
 

Моля изчакайте