одобрен

2020 - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Уникален идентификатор:  f0804a60-5e39-4dcf-8d93-ec2f15f3b2e2

Описание:

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен) и се изпълнява в рамките на Националната система за мониторинг на горски екосистеми. Ежегодно, в двете мрежи от постоянни пробни площи (ниво I и II) се провеждат проучвания по различни показатели, взависимост от заложените периоди на проучване в Ръководството на програмата (ICP Forests Manual).
Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 160 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг и в Комплексна фонова станция Рожен. Програмата функционира в България, в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г..
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

І ниво:
През 2020 г., широкомащабният горски мониторинг (ниво I) се проведе в 160 постоянни пробни площи върху 5599 пробни дървета (sample trees). Оценките са извършени на 4 иглолистни дървесни вида – бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies (L.) Karst) и обикновена ела (Abies alba Mill.) и 9 широколистни дървесни вида – обикновен бук (Fagus sylvatica L.), източен бук (Fagus orientalis Lipsky), горун (Quercus dalechampii Ten.), зимен дъб (Quercus. petraea (Matt.) Liebl.), благун (Quercus frainetto Ten.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), цер (Quercus cerris L, червен дъб (Quercus rubra L.), едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2430 (43.2 %), а на широколистните – 3169 (56.8%).
Резултатите от проведения широкомащабен мониторинг по показател обезлистване показват, че през 2020 г., иглолистните и широколистните дървесни видове запазват състоянието си спрямо това през 2019 г. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове, от които в степени 0 (не се наблюдава обезлистване) и 1 (слабо обезлистени) попадат 76.3%, при иглолистните този процент е 51.9%. Като цяло, се наблюдава намаляване на дела на здравите и слабо увредени, съответно с 3.4% при широколистните и с 3.2% при иглолистните. С 0.8% е увеличен делът на тези в 4-та степен (мъртви/изсъхнали) при широколистните, докато при иглолистните дървесни видове той намалява с 1.4%.
От иглолистните видове до 60 години, от наблюдаваните черен бор (Pinus nigra) и бял бор (Pinus sylvestris), в по-добро е състояние е Pinus nigra – 53.40% са в 0+1-ва степени на обезлистване , а „мъртви“ са 2,62%. При Pinus sylvestris в 0+1 степени са 46,36%, а „мъртви“ – 2,14%. От иглолистните дървесните видове над 60 г., в най-лошо състояние е бял бор (Pinus sylvestris ) - през 2019 г. здравите и слабо засегнатите от обезлистване са били 44,66% от наблюдаваните дървета, а през 2020 г. – 36,21%. При обикновената ела (Abies alba), се запазва доброто състоянието - от 62,03% в 0+1 степени през 2019 г., през 2020 г. здрави и слабо засегнати от обезлистване са 64,17%.
От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние са насажденията от благун (Quercus frainetto) – 97,47% са в 0+1 степени на обезлистване, следва насаждението от източен бук в района на Странджа, независимо, че спрямо 2019 г. има малко намаление – от 96,66% на 93,33%. С най-голям процент на обезлистване (3+4 степени) са насажденията обикновен бук (Fagus sylvatica) – 10,00%.
От наблюдаваните широколистни дървесни видове над 60 г., в най-добро състояние са насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) – 80,09% в 0+1 степени, следват церовите (Quercus cerris) – 77,49% . Приблизително еднакво е състоянието на благуновите и горунови насаждения, съответно със 75,00% и 74,61% са здрави и слабо обезлистени. С най-висок процент „мъртви“ са церовите насаждения – 4,17%.
В изкуствените насаждения от бял бор, извън границите на естествения ареал, се наблюдават процеси на съхнене, резултат от физиологично отслабване в съчетание с нападение първоначално от върховия корояд (Ips acuminatus), а впоследствие и от Ips sexdentatus, Tomicus piniperda, T. minor и др. За влошеното състояние на белия и черния бор в някои райони на страната, допринася засиленото развитие на редица видове гъбни патогени (Heterobasidion annosum, Diplodia sapinea, Cyclaneusma minus и др.). D. sapinea се определя като един от най-значимите инвазивни причинители на заболяване, установен по видове от род Pinus в България. Наличието на заразени дървета от кореновата гъба (H. annosum), може да окаже в бъдеще отрицателно въздействие в засегнатите насаждения. За смърча потенциална опастност са нападения на Ips typographus, но тази година не се наблюдава масово каламитетно намножаване на вредителя.
При цера тревожно са заболяванията, причинени от фитопатогена Hypoxylon mediterraneum. Значимостта на проблема се определя от факта, че в някои от пробните площи 65,0% са засегнатите дървета. Сериозни последици за насажденията от Quercus frainetto и Quercus рetraea е заразяване на дърветата с трахеомикоза (Ceratocystis roboris).
Установен е инвазивния вид Corythucha arcuata, установен за първи път в България през 2012 г., който е вредител по листата на представители от род Quercus. Разпространението му се увеличава с бързи темпове.
По бука повредите от Nectria spp. и нападенията от Orchestes fagi и Mikiola fagi не застрашават пряко оцеляването на дървесния вид.
Здравословното състояние на обикновения кестен е влошено от развитието на Cryphonectria parasitica. Гъбният патоген може да бъде неутрализиран посредством биологична борба, чрез изкуствено внасяне на конкурентен ниско вирулентен щам в кестеновите насаждения.
Рискове от различен характер за състоянието на горите в България
Анализът е направен на базата на данни в Приложение 5 от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2020 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2021 година на Изпълнителната агенция по горите (http://www.iag.bg/data/docs/Prognoza2021.pdf).
Нападнатите площи от иглогризещи вредители са 213 042 da, като 62,5 % от тях са причинени от боровата процесионка, която се очертава като най-сериозния неприятел в иглолистните насаждения. В сравнение с предходната 2019 г, обаче е регистрирано намаление с 10,7 %. . Най-засегнати са горите в РДГ Женда – 43 616 da, (32,8 % от всички нападнати площи).Вторите по значение на размера на нападнати площи и причиняваните повреди са трите бороволистните оси. Най-сериозен вредител от тях е ръждивата боровата листна оса, Последното десетилетие основен проблем в иглолистните насаждения са ксилофагите.. През 2020 г. засегнати от корояди насаждения са 14 642 da. Много тревожно е, че в сравнение с предходната година те са се увеличи 4,2 пъти, а при типографа това увеличение е 10,6 пъти. Голяма част от нападнатите гори от иглогрзещи вредители се възстановяват, докато от ксилофагите те изсъхват.
От болестите в иглолистните гори най-сериозни са пораженията в боровите насаждения. През 2020 г. са инвентаризирани 42 222 da съхнещи гори от бял и черен бор, като е установено 13,2% намаление в сравнение с 2019г. През 2019 г., от регистрирания през 2017 г. инвазивен причинител на заболявания - Lecanosticta acicola, е установен само върху 63 da, а през следващата година – 72 da.
Тревожен сигнал е растящата численост на гъботворката. В сравнение с предходната година, нападнатите площи са се удвоили. През 2020 г. те са 69 515 da, като е предвидено върху 92,8% от тях да се проведе биологична борба. От болестите по широколистните видове, значими са съхненията в дъбовите гори и особено тези причинени от трахеомикоза.
Данни за нивата обезлистване през 2019 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

Лиценз:  Условия за предоставяне на произведение за повторно използване. Признаване на авторските права (CC-BY)

Основна тема:  Околна среда

мониторинг регистър РМС 214/2016 ИАОС горски екосистеми ГЕС I ниво

Версия: 4.2

  • Създаден на: 2022-05-04 09:14:26
  • Създаден от: rossalina
  • Последна промяна: 2022-05-04 09:46:52
  • Последно променил: bikozhuharov
 

Моля изчакайте