75 намерени резултата

избрани теми:
Некатегоризирани 
одобрен

2013 г. до 2015 г. - Данни от почвен мониторинг I-ниво (широкомащабен мониторинг-16x16 км.)

През 2004 г. е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониториг е изцяло съобразена с последните изисквания на ЕК и ЕАОС, с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство, прието по- късно през 2007-2009г. (Закон за почвите и Наредба за мониторинг на почвите).

одобрен

2013 г. и 2016 г. - Данни от почвен мониторинг II-ниво (вкисляване и засоляване на почвите по пунктове) и за 2016 г. - Данни от почвен мониторинг I-ниво (широкомащабен мониторинг-16x16 км.)

През 2004 г. е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониториг е изцяло съобразена с последните изисквания на ЕК и ЕАОС, с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство, прието по- късно през 2007-2009г. (Закон за почвите и Наредба за мониторинг на почвите).

почви
одобрен

2014, 2015 и 2016 г. - Данни за шумовите нива от промишлени източници в околната среда

Основната цел на мониторинга на шума от промишлени източници е да предоставя информация за състоянието на акустичната среда на населените места, вследствие дейността на промишлените предприятия - източници на шумово излъчване.
Съгласно чл. 34 на Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, към Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г.),

одобрен

2015 г. - 2016 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .

МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.

Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.

Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

І ниво:

Наблюденията и оценките през 2016 г. по показателя „обезлистване“ на короните, както и на повредите от биотични и други стресови фактори са проведени върху 5549 пробни дървета в 159 пробни площи (ПП), включващи иглолистните видове: Pinus sylvestris, Pinus nigra, Picea abies и Abies alba и широколистните видове: Fagus sylvatica, Quercus frainetto, Q. petraea, Q. cerris, Q. rubra, Tilia platyphyllos и Carpinus betulus. Броят на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2393, а на широколистните - 3156. С обезлистване до 25% са 70,1% от всички дървета, което e с 3% по-малко спрямо 2015 г. В интервала между 2 и 4 степен на обезлистване, най-голям е процентът на средно обезлистените дървета - 23,5%, което е с 5,9% повече спрямо предходната година. През 2016 г. е намалял броят на здравите дървета с 9,7% и с 2,2% на дърветата от 3-та (силно обезлистени) и 4-та степен (загинали).

Състоянието на наблюдаваните широколистни дървесни видове е по-добро спрямо това на иглолистните. С обезлистване до 25% са 77,7% от широколистните дървета, а при иглолистните - 60,1%.

Здравословното състояние на F. sylvatica до 60 години е много добро – 81,4% от наблюдаваните дървета са в 0 и 1 степени на обезлистване. В някои от наблюдаваните насаждения този процент е по-малък, което е свързано с въздействия от абиотичен (мокър сняг) и биотичен характер (Nectria sp., Ascodichaena rugosa, Fomes fomentarius, Orchestes fagi, Mikiola fagi и др.). Подобно е състоянието и на наблюдаваните букови насаждения над 60 години. Все още се наблюдават последиците от ледоломите през 2014 г. и антропогенни въздействия, свързани с изсичането на пробни дървета.
От дъбовете (Q. cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) здрави и слабо обезлистени са 83% от наблюдаваните дървета. От дърветата до 60 години, в най-добро състояние е Q. petraea, но установеният фитопатоген Ceratocystis roboris в някои от пробните площи е тревожен сигнал за бъдещето на тези насаждения. Наблюдаваните дъбови насаждения след 60 години също са в много добро състояние. Преобладават здравите и слабо обезлистени насаждения.

През 2016 г. от насекомните вредители, масови нападения са установени от зелената дъбова листоврътка Tortrix viridana при Q. frainetto и Dryomyia circinans при Q. cerris. При цера е установена тенденция на разширяване на броя на засегнатите дървета с патогена Hypoxylon mediterraneum.
При обикновения габър (C. betulus) и едролистната липа (T. platyphyllos) не се наблюдава съществена промяна на здравословното състояние. При C. betulus тенденцията на влошаване на дърветата се запазва поради интензивно развитие на гъбния патоген Pezicula carpinea, причиняващ напречен рак по стъблата.

От иглолистните видове до 60 години, в най-добро състояние е обикновения смърч (P. abies), при който близо 93% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%, което е с 6,2% повече спрямо 2015 г. Състоянието на черния бор (P. nigra) е по-добро спрямо предходната година, но в отделни райони с по-силни засушавания през вегетационния сезон, дърветата са с влошени физиологични показатели поради силно развитие на патогена Sphaeropsis sapinea и Cyclaneusma minus. Оценките на короните на дърветата от бял бор (P. sylvestris) показват, че през 2016 г. се запазва процентът на силно обезлистените и загинали дървета (13,6%). В тези опитни площи повредите от абиотичен характер са основната предпоставка за намножаване на насекомни вредители и развитие на гъбни заболявания. При обследване на насаждения в някои от районите са констатирани поява на нови короядни петна и масовото намножаване на върховия корояд, Ips acuminatus и негативно въздействие на кореновата гъба (Heterobasidion annosum).

От наблюдаваните насаждения над 60 години, в най-добро състояние е елата (Abies alba), като 91,3% от дърветата са в 0 и 1 степени. В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от P. sylvestris, където 13,6% са в 3 и 4 степени на обезлистване. Описаните биотични повреди и техните причинители не са довели до съществени изменения в състоянието на обследваните дървета.

Данни за нивата обезлистване през 2016 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците по-долу:

одобрен

2015 г. и 2016 г.- Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

одобрен

2016 г. - 2017 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .


МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.


Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.


Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.


Наблюденията и оценките през 2017 г. по показателя „обезлистване“ на короните, както и на повредите от биотични и други стресови фактори са проведени върху 5588 пробни дървета в 160 пробни площи (ПП), включващи иглолистните видове: Pinus sylvestris, Pinus nigra, Picea abies и Abies alba и широколистните видове: Fagus sylvatica, Quercus frainetto, Q. petraea, Q. cerris, Q. rubra, Tilia platyphyllos и Carpinus betulus. Броят на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2422, а на широколистните - 3166. По показателя „обезлистване“, наблюдаваните иглолистни и широколистни пробни дървета запазват състоянието си спрямо 2016 г.. Близо 71% от всички дървета са в 0 и 1 степени - без и слабо обезлистени. Наблюдава се намаляване на процента на съхнещите и изсъхнали дървета от 3 и 4 степени – 5.3% през 2017 г. спрямо 6.5% през 2016 г. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове.


От иглолистните видове Pinus nigra и Pinus sylvestris до 60 години, в по-добро състояние е Pinus nigra – липсват напълно изсъхнали дървета, докато при Pinus sylvestris - те достигат до 7%. От наблюдаваните видове над 60 години, в най-добро състояние е Picea abies, където 91.3% от дърветата попадат в 0 и 1 степени и само 1.6% са в 3 и 4 степени. В много добро състояние са насажденията от Abies alba – 90.9% са в 0 и 1 степени на обезлистване, а 4.3% са в 3 и 4 степени. В най-лошо състояние продължават да бъдат насажденията от Pinus sylvestris, където 15.1% са загиваща и загинали. Лошото състояние на дърветата се дължи на повреди от биотичен характер - върховият корояд (Ips acuminatus) и кореновата гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насаждения в наблюдаваните пробни площи. При дърветата от Pinus nigra повреди са причинени основно от фитопатогените Dothistroma pini, Sphaeropsis sapinea и Cyclaneusma minus, повреждащи леторасли и иглици, както и кореновата гъба (H. annosum).


От широколистните видове до 60 години, в много добро състояние са насажденията от Quercus rubra, Fagus sylvatica и Quercus frainetto, при които над 80% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25% обезлистване. До 10% е делът на силно обезлистените и мъртви дървета (от 3 и 4 степен). От наблюдаваните видове над 60 години, в най-добро състояние са насажденията от Fagus sylvatica, Quercus cerris и Quercus рetraea. Повече от 83% от тях са без или слабо обезлистени. С най-висок процент на дървета от 3 и 4 степени са насажденията от Carpinus betulus - 6.25% . В насажденията от Fagus sylvatica се наблюдава развитие на заболявания върху стари повреди от снеголоми. От биотичните фактори са установени некрози, причинени от Nectria spp. и Ascodichaena rugosa. По листата са регистрирани нападения от Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.


В дъбовите насаждения са установени в ниска степен повреди от листозавивачки и педомерки (Geometridae и Tortricidae). Сериозни последици за насажденията от Quercus frainetto и Quercus рetraea е заразяването на дърветата с трахеомикоза, причинена от фитопатогена Ceratocystis roboris. Повреди от Хипоксилонов рак (Hypoxylon mediterraneum) са открити в голяма част от чистите церови насаждения.


От 2017 г. започна наблюдение на дървета от обикновен кестен (Castanea sativa) на 88-годишна възраст. Отчетено е, че 82.5% от дърветата са с влошено здравословно състояние поради развитието на силнопатогенната гъба Cryphonectria parasitica, причиняваща некрози, чието развитие води до постепенно загиване на дърветата.


Данни за нивата обезлистване през 2017 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу: