5900 намерени резултата

избрани теми:
Некатегоризирани 
одобрен

2016 г. - 2017 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .


МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.


Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.


Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.


Наблюденията и оценките през 2017 г. по показателя „обезлистване“ на короните, както и на повредите от биотични и други стресови фактори са проведени върху 5588 пробни дървета в 160 пробни площи (ПП), включващи иглолистните видове: Pinus sylvestris, Pinus nigra, Picea abies и Abies alba и широколистните видове: Fagus sylvatica, Quercus frainetto, Q. petraea, Q. cerris, Q. rubra, Tilia platyphyllos и Carpinus betulus. Броят на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2422, а на широколистните - 3166. По показателя „обезлистване“, наблюдаваните иглолистни и широколистни пробни дървета запазват състоянието си спрямо 2016 г.. Близо 71% от всички дървета са в 0 и 1 степени - без и слабо обезлистени. Наблюдава се намаляване на процента на съхнещите и изсъхнали дървета от 3 и 4 степени – 5.3% през 2017 г. спрямо 6.5% през 2016 г. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове.


От иглолистните видове Pinus nigra и Pinus sylvestris до 60 години, в по-добро състояние е Pinus nigra – липсват напълно изсъхнали дървета, докато при Pinus sylvestris - те достигат до 7%. От наблюдаваните видове над 60 години, в най-добро състояние е Picea abies, където 91.3% от дърветата попадат в 0 и 1 степени и само 1.6% са в 3 и 4 степени. В много добро състояние са насажденията от Abies alba – 90.9% са в 0 и 1 степени на обезлистване, а 4.3% са в 3 и 4 степени. В най-лошо състояние продължават да бъдат насажденията от Pinus sylvestris, където 15.1% са загиваща и загинали. Лошото състояние на дърветата се дължи на повреди от биотичен характер - върховият корояд (Ips acuminatus) и кореновата гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насаждения в наблюдаваните пробни площи. При дърветата от Pinus nigra повреди са причинени основно от фитопатогените Dothistroma pini, Sphaeropsis sapinea и Cyclaneusma minus, повреждащи леторасли и иглици, както и кореновата гъба (H. annosum).


От широколистните видове до 60 години, в много добро състояние са насажденията от Quercus rubra, Fagus sylvatica и Quercus frainetto, при които над 80% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25% обезлистване. До 10% е делът на силно обезлистените и мъртви дървета (от 3 и 4 степен). От наблюдаваните видове над 60 години, в най-добро състояние са насажденията от Fagus sylvatica, Quercus cerris и Quercus рetraea. Повече от 83% от тях са без или слабо обезлистени. С най-висок процент на дървета от 3 и 4 степени са насажденията от Carpinus betulus - 6.25% . В насажденията от Fagus sylvatica се наблюдава развитие на заболявания върху стари повреди от снеголоми. От биотичните фактори са установени некрози, причинени от Nectria spp. и Ascodichaena rugosa. По листата са регистрирани нападения от Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.


В дъбовите насаждения са установени в ниска степен повреди от листозавивачки и педомерки (Geometridae и Tortricidae). Сериозни последици за насажденията от Quercus frainetto и Quercus рetraea е заразяването на дърветата с трахеомикоза, причинена от фитопатогена Ceratocystis roboris. Повреди от Хипоксилонов рак (Hypoxylon mediterraneum) са открити в голяма част от чистите церови насаждения.


От 2017 г. започна наблюдение на дървета от обикновен кестен (Castanea sativa) на 88-годишна възраст. Отчетено е, че 82.5% от дърветата са с влошено здравословно състояние поради развитието на силнопатогенната гъба Cryphonectria parasitica, причиняваща некрози, чието развитие води до постепенно загиване на дърветата.


Данни за нивата обезлистване през 2017 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

одобрен

2016 г. - 2017 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.


Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2016 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 и 2016 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г. През 2016 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 685 mm, в ПП Юндола те са 580 mm, а в ПП Старо Оряхово – 350 mm.


Данните и от трите пробни площи, показват намаляване както на количеството на валежите през 2016 г., така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Данните за 2016 г. показват, че средната годишна температура на въздуха в районите на ПП Витиня и ПП Старо Оряхово плавно се покачва през последните 5 години, докато в района на ПП Юндола се отбелязва понижаване до 5.6˚С. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони.


Витиня


За периода 2012-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (табл. 6), като през 2016 г. рН е над 5.6, което е извън границата за кисели валежи. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2015 г., през 2016 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, на нитратен азот и по-слабо на амониевия азот. Базичните йони – калий, калций, натрий и магнезий слабо се повишават, а повечето тежки метали (с изключение на мед и желязо) - намаляват.


Старо Оряхово


Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.01 до 6.15 при отделните проби. Средно годишното рН на отлаганията е съответно 5.34 - в киселия диапазон за валежите. Алкални остават само отлаганията под склопа, средно 5.9 рН единици (табл. 6). През 2016 г. в района се отлагат по-големи количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, хлор, както и базични катийони (калий, калций, натрий, магнезий) и тежки метали (желязо, мед, цинк, манган), в сравнение с 2015 г.


Юндола


Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира от 5.2 до 8.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.67 и няма промяна в сравнение с 2015 г. (табл. 6). През 2016 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, нитрити. Някои от базични йони в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2015 г.


В периода 2012 – 2016 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход.


Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.


За периода от 2012 до 2016 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (табл.4 и 5).


При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към серните, отколкото към азотните отлагания. През последните години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки.


Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.


Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

одобрен

2017 г. - Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

одобрен

2017 г. - Данни от почвен мониторинг I-ниво (широкомащабен мониторинг-16x16 км.)

През 2004 г. е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониториг е изцяло съобразена с последните изисквания на ЕК и ЕАОС, с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство, прието по- късно през 2007-2009г. (Закон за почвите и Наредба за мониторинг на почвите).

одобрен
одобрен

2018 г. - Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)