361 намерени резултати

избрани теми:
Околна среда 
одобрен

Регистър на чувствителните към замърсяване с биогенни елементи повърхностни води в обхвата на района на басейново управление.

Регистърът се обновява при публикуването на нови планове за управление на речните басейни и съдържа информация за територията на поречията на реките Струма, Места и Доспат.

биогенни елементи доспат екология и води места МОСВ Струма чувствителни зони
одобрен

Регистър на уязвимите зони от биогенни елементи в обхвата на района за басейново управление

Регистърът се обновява при публикуването на нови планове за управление на речните басейни и съдържа информация за територията на поречията на реките Струма, Места и Доспат.

биогенни елементи доспат екология и води места МОСВ Струма Уязвими зони
одобрен

Регистър на водовземните съоръжения за подземни води- кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите

Регистър на водовземните съоръжения за подземни води- кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите съгласно Закона за водите

доспат екология и води кладенци места МОСВ собствени нужди Струма
одобрен

2015 г. - 2016 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .

МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.

Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.

Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

І ниво:

Наблюденията и оценките през 2016 г. по показателя „обезлистване“ на короните, както и на повредите от биотични и други стресови фактори са проведени върху 5549 пробни дървета в 159 пробни площи (ПП), включващи иглолистните видове: Pinus sylvestris, Pinus nigra, Picea abies и Abies alba и широколистните видове: Fagus sylvatica, Quercus frainetto, Q. petraea, Q. cerris, Q. rubra, Tilia platyphyllos и Carpinus betulus. Броят на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2393, а на широколистните - 3156. С обезлистване до 25% са 70,1% от всички дървета, което e с 3% по-малко спрямо 2015 г. В интервала между 2 и 4 степен на обезлистване, най-голям е процентът на средно обезлистените дървета - 23,5%, което е с 5,9% повече спрямо предходната година. През 2016 г. е намалял броят на здравите дървета с 9,7% и с 2,2% на дърветата от 3-та (силно обезлистени) и 4-та степен (загинали).

Състоянието на наблюдаваните широколистни дървесни видове е по-добро спрямо това на иглолистните. С обезлистване до 25% са 77,7% от широколистните дървета, а при иглолистните - 60,1%.

Здравословното състояние на F. sylvatica до 60 години е много добро – 81,4% от наблюдаваните дървета са в 0 и 1 степени на обезлистване. В някои от наблюдаваните насаждения този процент е по-малък, което е свързано с въздействия от абиотичен (мокър сняг) и биотичен характер (Nectria sp., Ascodichaena rugosa, Fomes fomentarius, Orchestes fagi, Mikiola fagi и др.). Подобно е състоянието и на наблюдаваните букови насаждения над 60 години. Все още се наблюдават последиците от ледоломите през 2014 г. и антропогенни въздействия, свързани с изсичането на пробни дървета.
От дъбовете (Q. cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) здрави и слабо обезлистени са 83% от наблюдаваните дървета. От дърветата до 60 години, в най-добро състояние е Q. petraea, но установеният фитопатоген Ceratocystis roboris в някои от пробните площи е тревожен сигнал за бъдещето на тези насаждения. Наблюдаваните дъбови насаждения след 60 години също са в много добро състояние. Преобладават здравите и слабо обезлистени насаждения.

През 2016 г. от насекомните вредители, масови нападения са установени от зелената дъбова листоврътка Tortrix viridana при Q. frainetto и Dryomyia circinans при Q. cerris. При цера е установена тенденция на разширяване на броя на засегнатите дървета с патогена Hypoxylon mediterraneum.
При обикновения габър (C. betulus) и едролистната липа (T. platyphyllos) не се наблюдава съществена промяна на здравословното състояние. При C. betulus тенденцията на влошаване на дърветата се запазва поради интензивно развитие на гъбния патоген Pezicula carpinea, причиняващ напречен рак по стъблата.

От иглолистните видове до 60 години, в най-добро състояние е обикновения смърч (P. abies), при който близо 93% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%, което е с 6,2% повече спрямо 2015 г. Състоянието на черния бор (P. nigra) е по-добро спрямо предходната година, но в отделни райони с по-силни засушавания през вегетационния сезон, дърветата са с влошени физиологични показатели поради силно развитие на патогена Sphaeropsis sapinea и Cyclaneusma minus. Оценките на короните на дърветата от бял бор (P. sylvestris) показват, че през 2016 г. се запазва процентът на силно обезлистените и загинали дървета (13,6%). В тези опитни площи повредите от абиотичен характер са основната предпоставка за намножаване на насекомни вредители и развитие на гъбни заболявания. При обследване на насаждения в някои от районите са констатирани поява на нови короядни петна и масовото намножаване на върховия корояд, Ips acuminatus и негативно въздействие на кореновата гъба (Heterobasidion annosum).

От наблюдаваните насаждения над 60 години, в най-добро състояние е елата (Abies alba), като 91,3% от дърветата са в 0 и 1 степени. В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от P. sylvestris, където 13,6% са в 3 и 4 степени на обезлистване. Описаните биотични повреди и техните причинители не са довели до съществени изменения в състоянието на обследваните дървета.

Данни за нивата обезлистване през 2016 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците по-долу:

одобрен

Регистър на зоните с води за къпане

Регистър на зоните с води за къпане съгласно Закона за водите

води за къпане зони за защита на водите регистър
одобрен

Регистър на процедираните планове, програми, проекти

Списък на процедираните по реда на Закона за биологичното разнообразие и Закона за опадване на околната среда планове, програми, проекти

екология РИОСВ-Плевен
 

Моля изчакайте