В регистъра на защитените територии и защитените зони се поддържат актуални данни за характеристиките на всяка официално обявена със заповед на Министъра на околната среда и водите защитена територия и защитена зона. Тези данни включват: уникален идентификационен код; наименование; категория; актуална площ (в ха); местоположение – землища, общини, области, РДГ (ДГС и ДЛС), РИОСВ, в които попада; № и дата на заповедите за обявяване и промяна; № и дата на Държавен вестник; актуални забрани и режими; цел и предмет на обявяване; припокриване с други защитени обекти; карта на обекта; снимка на някои обекти. http://eea.government.bg/zpo/bg/index.jsp

Позициониране на пунктовете за мониторинг на КАВ

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка на химично състояние на подземни води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
І ниво:
Програмата за мониторинг на горските екосистеми през 2019 г. е проведена във всички 160 постоянни пробни площи от мрежата по ниво I (широкомащабен мониторинг. По показателя „обезлистване“ се оценяват 4 иглолистни –Abies alba Mill., Pinus nigra Arn., Picea abies (L.) Karst и Pinus sylvestris L., и 9 широколистни дървесни вида – Carpinus betulus L., Castanea sativa Mill., Fagus sylvatica L., Fagus orientalis Lipsky, Quercus cerris L.,Quercus frainetto Ten., Quercus. petraea (Matt.) Liebl., Quercus rubra L. и Tilia platyphillos Scop.. Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2421, а на широколистните – 3170 .
Резултатите показват, че по показателя „обезлистване“, през 2019 г., иглолистните и широколистните видове запазват състоянието си спрямо 2018 г.. В 0+1 степени (без и слабо обезлистени) са 68,85% от наблюдаваните моделни дървета. С 1,28% се увеличават застрашените и изсъхнали дървета от 3+4 степени. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове - в 0+1 степени са 79,71%, а при иглолистните – 54,04%. В 4-та степен (мъртви), са 1,51% от широколистните и 3,85% от иглолистните моделни дървета.
При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2019 г. се наблюдава запазване на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година и увеличаване делът на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени) - от 10,8% през 2018 г. той е нараснал на 14,43%. Потенциална опасност за насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra) са установените в България патогени Lecanosticta acicula и Dothistroma septosporum, смятани за силно приспособими към нови гостоприемници и условия на околната среда.
При боровите насаждения има висок относителен дял на повреди от мокър сняг. Това е предпоставка за масово намножаване на ксилофаги.
В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) по листата се отчитат повреди от листогризещи, листоминиращи (Orchestes fagi, Stigmella hemargyrella) и галообразуващи или (Mikiola fagi) насекоми, които са от ниска степен. Установени са и слаби нападения от смучещи насекоми (Phyllaphis fagi).
В дъбовите насаждения (Quercus cerris , Q. frainetto , Q. petraea и Q. rubra повредите от листозавивачки или и педомерки (Geometridae и Tortricidae) са в ниска степен.
Като цяло, масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести в наблюдаваните насаждения не се наблюдават.

Данни за нивата обезлистване през 2019 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
ІІ ниво:
ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.
Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2018 г. в постоянните пробните площи (ППП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2018 г. може да се определи като по-влажна за районите на постоянните пробни площи Старо Оряхово и Юндола и по-суха за района на ППП Витиня. След сравнително по-сухите 2015 и 2016 г. и наблюдаваното повишение на количествата през 2017 г., регистрираните количества през 2018 г. отново са по-високи в ППП Старо Оряхово и Юндола и най-ниски за петгодишния период в ППП Витиня. През 2018 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня е 643.3 mm, около 22% по-малко в сравнение с 2017 г., в ПП Юндола те са 938.9 mm (с 43% повече), а в ПП Старо Оряхово – 537.5 299 mm (с 80% повече).
След плавното покачване на стойностите на средната годишна температура на въздуха, отчетено в периода 2011-2016 г., през 2017 г. и 2018 г. се наблюдава тяхното понижаване. Съчетанието на ниските температури на въздуха с високата атмосферна влажност в районите на ПП Витиня и ПП Юндола през зимните месеци, е предпоставка за образуване на слани и обледеняване на клоните на дърветата, които водят до увреждания и влошават състоянието на екосистемата. През 2018 г. в района на ПП Старо Оряхово е отчетено по-влажно време, с повече валежи, като нивото на относителната влажност на въздуха остава висока, както през 2017 г. Лятото се оказа много сухо, което съчетано с високите летни температури може да се окаже стресов фактор за дъбовите насаждения в района.
Витиня
За периода 2014-2018 г. се забелязва, че през последните години валежите на открито и под склопа на насажденията в района на пробната площ, отново са в диапазона на киселинните валежи. През студените месеци, стойността на показателя рН е с около 0.36 рН единици по-ниска, в сравнение с отчетената през летните месеци.
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2018 г. е 5.76 kg/ha/yr, с около 2.6 kg/ha/yr по-малко спрямо 2017 г. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под бука е незначителна (0.16 kg/ha/yr по-малко под бука). За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. През 2018 г. са отчетени най-ниските стойности на общ азот в отлаганията.
Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 4.66 kg/ha/yr, което е с около 28% по-малко от постъпилото количество през 2017 г. Под короните на бука се отлага по-голямо количество – 5.5 kg/ha/yr, което е почти не се различава от това, регистрирано през предходната година. Данните за отлагането на сулфатна сяра със смесените отлагания на открито за периода 2014 – 2018 г. не показват определена тенденция, най-малки количества са отчетени 2016 г. (3.65 kg/ha/yr), а най-големи през 2014 г.(7.41 kg/ha/yr).
Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2017 г., през 2018 г. е установено увеличаване на отлаганията на хлориди. От базичните йони се отлага повече калций, а от тежките метали - мед, олово, кадмий и алуминий. През 2018 г., чрез стъбления отток са се отложили по-малки количества кисели и базични йони, спрямо предходната година.
Старо Оряхово
През 2018 г. значително се увеличава количеството на валежите в района – с около 80% сравнение с 2017 г. Отлаганията на открито са в киселия диапазон. През 2018 г., в района се отлагат по-големи количества азот - нитратен и амониев, сулфатна сяра и фосфати, от базични йони – калций и натрий и от металите – желязо, мед, цинк, олово и алуминий.
Показателят рН на смесените отлагания на открито варира от 4.8 до 6.8 при отделните проби през 2018 г. Средногодишната стойност на рН на отлаганията е съответно 5.21 рН единици и се запазва в киселия диапазон за валежите. Под склопа на благуновото насаждение, през 2018 г. отлаганията са извън диапазона на киселите валежи с отчетена стойност на рН - 5.66 рН единици, като в отделни проби варира от 5.3 до 6.9 рН единици.
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2018 г. е 3.18 kg/ha/yr, което е 1.3 пъти повече от това през 2017 г. В периода 2015 - 2018 г. се наблюдава леко повишаване на постъпването на общ азот в района на пробната площ. Под склопа на благуновото насаждение се отлага повече азот от установеното в смесените отлагания на открито. Най-големи количества се наблюдават през 2016 г., като през следващите години леко намаляват. По отношение на мокрите отлагания не може да се очертае определена тенденция.
През 2018 г. са установени най-големите количества на отложена сулфатна сяра за последните пет години. Количеството на отложената сяра на открито е 3.15 kg/ha/yr, което e с 39% повече от предходната 2017 г., а под склопа на благуновото насаждение – 2.71 kg/ha/yr. Анализът на данните показва, че от 2015 г. има постепенно увеличаване на количеството отлагана сяра в района на ППП Старо Оряхово. През отделните години, при мокрите отгагания, се наблюдава вариране на отлаганата сяра, без определена тенденция.
През 2018 г., с атмосферните отлагания са постъпили по-големи количества азот - нитратен и амониев, сулфатна сяра и фосфати, от базичните йони – калций и натрий и от металите – желязо, мед, цинк, олово и алуминий.
Юндола
През 2018 г. количеството на валежите се увеличава с около 30% в сравнение с 2017 г. и е най-голямо за периода 2014 – 2018 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години, е отчетено по-малко количество валежи - около 2.5 пъти по-малко. Показателят рН на валежите на открито е на границата на киселия диапазон, а на мокрите - в слабо киселия спектър. Стойностите му през отделните периоди варират в диапазона от 5.3 до 6.6. Средната стойност на рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и няма промяна в сравнение с 2017 г. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението е малко по-висока, в сравнение с тези на открито, но разликата е незначителна – 0.05 рН единици (фиг. 1). През последните 2 години отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6).
Количествата общ азот варират без ясна тенденция в периода 2014 - 2018 г. (фиг. 2). Най-много общ азот е постъпил със смесените отлагания на открито през 2014 г. - 7.66 kg/ha/yr, а най-малко през 2018 г. - 5.56 kg/ha/yr. С изключение на 2017 г., под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито. Най-ниската стойност е отчетена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2017 г. -7.62 kg/ha/yr. По отношение на мокрите отлагания, през 2014 г. прави впечатление сравнително по-високата стойност – 7.10 kg/ha/yr, в сравнение със следващите години, като разликата достига до 3 пъти.
Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2018 г. - 5.26 kg/ha/yr, а най-ниски през 2016 г. - 1.91 kg/ha/yr. По-значителни са отлаганията под склопа, което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямото количество сяра е постъпило с отлаганията под склопа на насаждението през 2017г. – 9.13 kg/ha/yr. Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително и не съответства на годишния ход на количеството отложена сяра, чрез смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, постъпилата сяра е значително по-малко от установеното в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са отчетени през 2014 г.
В сравнение с 2017 г., през 2018 г. е установено увеличаване на отлагането чрез смесените отлагания на открито на сулфати, нитрати и хлор от йоните с кисели функции; магнезий и калций от базичните йони и желязо и олово от тежките метали.
В периода 2014 – 2018 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.
За периода от 2014 до 2018 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ПП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.
Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.