Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен) и се изпълнява в рамките на Националната система за мониторинг на горски екосистеми. Ежегодно, в двете мрежи от постоянни пробни площи (ниво I и II) се провеждат проучвания по различни показатели, взависимост от заложените периоди на проучване в Ръководството на програмата (ICP Forests Manual).
Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 160 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг и в Комплексна фонова станция Рожен. Програмата функционира в България, в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г..
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
ІІ ниво:
ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.
Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2019 г. в постоянните пробните площи (ППП) от ниво ІІ (интензивен горски мониторинг) на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2019 г. може да се определи като значително по-суха, в сравнение с 2018 г., за районите на постоянните пробни площи, в които се измерват количествата на постъпилите с валежите атмосферни отлагания. В ППП Витиня валежните суми са с 22% по-малко, в ППП Старо Оряхово и ППП Юндола, намаляването достига съответно 3.5 и 1.8 пъти. Количеството на постъпилите валежи на открито през 2019 г. в ППП Витиня е 565 mm, в ППП Юндола те са 508 mm и в ППП Старо Оряхово – 152 mm.
Комбинацията от сухо време и високи температури през отделни дни на летните месеци (юли и август) оказват неблагоприятно въздействие върху състоянието на дървесните видове и могат да се окажат основен стресов фактор за екосистемите.
Витиня
Киселинността на смесените отлагания на открито в отделните периоди варира от 5.3 до 6.3, т.е. в малко по-тесен диапазон в сравнение с предходната година. Средната стойност на водородния показател (рН) в смесените отлагания на открито е 5.7, с 0.4 рН единици по-висок от предходната година, с което тенденцията за увеличаване на киселинността на валежите е нарушена (фиг. 1). За периода 2015-2019 г., независимо от незначителните промени в стойностите на рН на отлаганията на открито, се забелязва, че през 3 от годините (2015 г., 2017 г. и 2018 г.), валежите от района на Витиня са в диапазона на киселинните валежи, а през 2016 г. и 2019 г. леко превишават границата от 5.6, като излизат извън киселата област (фиг. 1). В буковото насаждение (под склопа), отлаганията са с по-ниски стойности на рН в сравнение със смесените на открито, но разликата е малка – 0.1 рН единици. Разликата в киселинността на валежите през студените и летните месеци на 2019 г. е пренебрежимо малка – през студените месеци, стойността на показателя рН е с около 0.07 рН единици по-ниска, в сравнение с отчетената през летните месеци.
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито през 2019 г. е 6.6 kg/ha/yr, с около 1 kg/ha/yr повече от отчетения през 2018 г. През последните две години количеството на общия азот, който се отлага в района е сравнително по-малко, спрямо предходните години. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под склопа в буковото насаждение е около 1 kg/ha/yr, като под склопа постъпва по-голямо количество. За последните пет години не се установява определена тенденция в количеството на общ азот при различните отлагания. Най-ниските стойности на общ азот в отлаганията са отчетени през 2018 г. (фиг. 2).
Годишното отлагане на сулфатна сяра на открито e 4.2 kg/ha/yr, което е с около 9% по-малко от постъпилото количество през 2018 г. Анализът на периода 2015-2019 г. показва, че се наблюдава постепенно намаляване на количеството на отложената сяра след 2017 г. Под короните на бука отлагането на S-SO4 е с 4.9 kg/ha/yr повече, но е с около 11% по-малко сравнено с предходната година (фиг.3).
Данните за отлагането на сулфатна сяра със смесените отлагания на открито за периода 2015 – 2019 г. не показват определена тенденция. Най-високи стойности са отчетени през 2017 г. – 2.0 kg/ha/yr.
Концентрациите на кисели и базични йони варират през петгодишния период, в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлаганията на общ, амониев и нитратен азот и фосфати. От базичните йони се отлага повече калций, магнезий, натрий, а от тежките метали - мед, цинк, олово, манган и алуминий. През 2019 г., чрез стъбления отток са отложени по-големи количества кисели и базични йони, спрямо предходната година.
Старо Оряхово
Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.8 до 6.4 при отделните проби през 2019 г. Средно годишната стойност на рН на отлаганията е 5.3 и независимо, че се повишава спрямо 2018 г., все още се запазва в киселия диапазон за валежите. Валежите, които падат през летните месеци са по-слабо кисели (6.0 рН единици) в сравнение с тези през студеното полугодие (5.1 рН единици). През 2019 г. под склопа на благуновото насаждение, отлаганията са извън диапазона на киселите валежи (6.2 рН единици), като в отделни проби стойността на рН варира от 6.1 до 6.4 (фиг. 1).
Постъпващият общ азот със смесените отлагания на открито през 2019 г. е 0.93 kg/ha/yr, което е около 3 пъти по-малко от това през 2018 г. С това се прекратява наблюдаваното постепенно увеличаване на отлаганията на общ азот в района на пробната площ в периода 2015 – 2018 г. Под склопа на благуновото насаждение се отлага около 2 пъти повече азот от установеното в смесените отлагания на открито. Най-голямо количество е отчетено през 2016 г., след което количеството на отложения азот постепенно намалява (фиг. 2).
Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания варира в сравнително тесен диапазон – от 0.16 mg/dm3 до 0.45 mg/dm3. Отчетените стойности са значително по-ниски спрямо тези от предходната година. В резултат на това, както и на малкото количество вълежи през 2019 г. се наблюдава рязко понижаване на количеството отложена сяра на открито – 0.56 kg/ha/yr, което е 5.6 пъти по-малко от установеното през 2018 г. С това се прекъсва наблюдаваната тенденция на постепенно увеличаване на отлаганията на сяра в района на пробната площ от началото на анализирания петгодишен период. В благуновото насаждение отлагането на сулфати през 2019 г. също е най-ниското за последните пет години – 0.66 kg/ha/yr (4 пъти по-малко, в сравнение с 2018 г.), като е малко по-високо (около 18%) от това в смесените отлагания на открито (фиг. 3).
През 2019 г., в района се отлагат значително по-малки количества кисели и базични йони както и тежки метали, вероятно резултат от минималните количества на валежите.
Юндола
Количеството на валежите на открито през 2019 г. е 508 mm, което е с 431 mm по-малко от това през 2018 г. и е най-малкото за периода от 2015 – 2019 г. Под склопа на смърчовото насаждение, както и през предходните години е отчетено по-малко количество валежи – 1.7 пъти по-малко, спрямо 2018 г.
Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито, при отделните проби през годината, варира от 5.1 до 6.2. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и няма промяна в сравнение с последните две години. Киселинността на отлаганията под склопа на насаждението в повечето случаи е малко по-висока, в сравнение с тези на открито (фиг. 1). През последната година разликата е 0.2 рН единици. През последните три години отлаганията под склопа са киселинни (стойността на рН е под 5.6). През студените месеци на годината отлаганията са с по-голяма киселинност. Мокрите отлагания през последните пет години са киселинни, което показва че отлаганията само от валежите са с по-висока киселиност от тези на смесените отлагания.
За периода 2015 – 2019 г. количеството на отложения общ азот варира без ясна тенденция във времето, особено под склопа на насаждението (фиг. 2). Най-голямо количество общ азот постъпва със смесените отлагания на открито през 2016 г. (6.9 kg/ha/yr), а най-малкото количество е установено през 2019 г. (4.74 kg/ha/yr). Под смърчово-еловото насаждение се отлага по-малко азот, в сравнение със смесените отлагания на открито, изключение прави 2017 г. Най-ниската стойност под склопа е отложена през 2016 г. – 3.51 kg/ha/yr, а най-високата през 2017 г. – 7.62 kg/ha/yr). По отношение на мокрите отлагания, през 2019 г. прави впечатление сравнително по-ниската стойност на отложен общ азот – 1.26 kg/ha/yr, в сравнение с предходните години, като разликата достига почти 3 пъти.
Значително вариране, без ясно изразена тенденция във времето се наблюдава и в отлагането на сулфатна сяра (фиг. 3). В смесените отлагания на открито най-високи стойности са установени през 2018 г. (5.26 kg/ha/yr), а най-ниски 2016 г. (1.91 kg/ha/yr).
По-значителни са отлаганията на S-SO4 под склопа (с изключение през 2019 г.), което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-голямо количество сяра постъпва с отлаганията под склопа на насаждението през 2017 г. (9.13 kg/ha/yr). Варирането през отделните години под склопа на насаждението също е значително. Динамиката в годишния ход на количеството отложена сяра не съответства на тази в смесените отлагания на открито. Чрез мокрите отлагания, количеството отложена сяра е значително по-малко от установените в смесените отлагания на открито и под насаждението. Най-големи количества с тези отлагания са постъпили през 2017 г., а най-малки през 2019 г.
В сравнение с 2018 г., през 2019 г. е установено увеличаване на отлагането чрез смесените отлагания на открито на някои от йоните с кисели функции – амониев азот и фосфати, от базичните йони в смесените отлагания на открито - магнезий и натрий, а от тежките металите – мед и цинк и по-слабо – кадмий и алуминий.
В периода 2015 – 2019 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ППП продължават да са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. Не са установени и превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ППП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори продължават да понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ППП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.
Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в пробните площи „Витиня“ и „Юндола“.
Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен) и се изпълнява в рамките на Националната система за мониторинг на горски екосистеми. Ежегодно, в двете мрежи от постоянни пробни площи (ниво I и II) се провеждат проучвания по различни показатели, взависимост от заложените периоди на проучване в Ръководството на програмата (ICP Forests Manual).
Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 160 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг и в Комплексна фонова станция Рожен. Програмата функционира в България, в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г..
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

І ниво:
През 2020 г., широкомащабният горски мониторинг (ниво I) се проведе в 160 постоянни пробни площи върху 5599 пробни дървета (sample trees). Оценките са извършени на 4 иглолистни дървесни вида – бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies (L.) Karst) и обикновена ела (Abies alba Mill.) и 9 широколистни дървесни вида – обикновен бук (Fagus sylvatica L.), източен бук (Fagus orientalis Lipsky), горун (Quercus dalechampii Ten.), зимен дъб (Quercus. petraea (Matt.) Liebl.), благун (Quercus frainetto Ten.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), цер (Quercus cerris L, червен дъб (Quercus rubra L.), едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2430 (43.2 %), а на широколистните – 3169 (56.8%).
Резултатите от проведения широкомащабен мониторинг по показател обезлистване показват, че през 2020 г., иглолистните и широколистните дървесни видове запазват състоянието си спрямо това през 2019 г. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове, от които в степени 0 (не се наблюдава обезлистване) и 1 (слабо обезлистени) попадат 76.3%, при иглолистните този процент е 51.9%. Като цяло, се наблюдава намаляване на дела на здравите и слабо увредени, съответно с 3.4% при широколистните и с 3.2% при иглолистните. С 0.8% е увеличен делът на тези в 4-та степен (мъртви/изсъхнали) при широколистните, докато при иглолистните дървесни видове той намалява с 1.4%.
От иглолистните видове до 60 години, от наблюдаваните черен бор (Pinus nigra) и бял бор (Pinus sylvestris), в по-добро е състояние е Pinus nigra – 53.40% са в 0+1-ва степени на обезлистване , а „мъртви“ са 2,62%. При Pinus sylvestris в 0+1 степени са 46,36%, а „мъртви“ – 2,14%. От иглолистните дървесните видове над 60 г., в най-лошо състояние е бял бор (Pinus sylvestris ) - през 2019 г. здравите и слабо засегнатите от обезлистване са били 44,66% от наблюдаваните дървета, а през 2020 г. – 36,21%. При обикновената ела (Abies alba), се запазва доброто състоянието - от 62,03% в 0+1 степени през 2019 г., през 2020 г. здрави и слабо засегнати от обезлистване са 64,17%.
От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние са насажденията от благун (Quercus frainetto) – 97,47% са в 0+1 степени на обезлистване, следва насаждението от източен бук в района на Странджа, независимо, че спрямо 2019 г. има малко намаление – от 96,66% на 93,33%. С най-голям процент на обезлистване (3+4 степени) са насажденията обикновен бук (Fagus sylvatica) – 10,00%.
От наблюдаваните широколистни дървесни видове над 60 г., в най-добро състояние са насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) – 80,09% в 0+1 степени, следват церовите (Quercus cerris) – 77,49% . Приблизително еднакво е състоянието на благуновите и горунови насаждения, съответно със 75,00% и 74,61% са здрави и слабо обезлистени. С най-висок процент „мъртви“ са церовите насаждения – 4,17%.
В изкуствените насаждения от бял бор, извън границите на естествения ареал, се наблюдават процеси на съхнене, резултат от физиологично отслабване в съчетание с нападение първоначално от върховия корояд (Ips acuminatus), а впоследствие и от Ips sexdentatus, Tomicus piniperda, T. minor и др. За влошеното състояние на белия и черния бор в някои райони на страната, допринася засиленото развитие на редица видове гъбни патогени (Heterobasidion annosum, Diplodia sapinea, Cyclaneusma minus и др.). D. sapinea се определя като един от най-значимите инвазивни причинители на заболяване, установен по видове от род Pinus в България. Наличието на заразени дървета от кореновата гъба (H. annosum), може да окаже в бъдеще отрицателно въздействие в засегнатите насаждения. За смърча потенциална опастност са нападения на Ips typographus, но тази година не се наблюдава масово каламитетно намножаване на вредителя.
При цера тревожно са заболяванията, причинени от фитопатогена Hypoxylon mediterraneum. Значимостта на проблема се определя от факта, че в някои от пробните площи 65,0% са засегнатите дървета. Сериозни последици за насажденията от Quercus frainetto и Quercus рetraea е заразяване на дърветата с трахеомикоза (Ceratocystis roboris).
Установен е инвазивния вид Corythucha arcuata, установен за първи път в България през 2012 г., който е вредител по листата на представители от род Quercus. Разпространението му се увеличава с бързи темпове.
По бука повредите от Nectria spp. и нападенията от Orchestes fagi и Mikiola fagi не застрашават пряко оцеляването на дървесния вид.
Здравословното състояние на обикновения кестен е влошено от развитието на Cryphonectria parasitica. Гъбният патоген може да бъде неутрализиран посредством биологична борба, чрез изкуствено внасяне на конкурентен ниско вирулентен щам в кестеновите насаждения.
Рискове от различен характер за състоянието на горите в България
Анализът е направен на базата на данни в Приложение 5 от лесопатологичното обследване за нападения от вредители, болести и други повреди през 2020 година и необходимите лесозащитни мероприятия за 2021 година на Изпълнителната агенция по горите (http://www.iag.bg/data/docs/Prognoza2021.pdf).
Нападнатите площи от иглогризещи вредители са 213 042 da, като 62,5 % от тях са причинени от боровата процесионка, която се очертава като най-сериозния неприятел в иглолистните насаждения. В сравнение с предходната 2019 г, обаче е регистрирано намаление с 10,7 %. . Най-засегнати са горите в РДГ Женда – 43 616 da, (32,8 % от всички нападнати площи).Вторите по значение на размера на нападнати площи и причиняваните повреди са трите бороволистните оси. Най-сериозен вредител от тях е ръждивата боровата листна оса, Последното десетилетие основен проблем в иглолистните насаждения са ксилофагите.. През 2020 г. засегнати от корояди насаждения са 14 642 da. Много тревожно е, че в сравнение с предходната година те са се увеличи 4,2 пъти, а при типографа това увеличение е 10,6 пъти. Голяма част от нападнатите гори от иглогрзещи вредители се възстановяват, докато от ксилофагите те изсъхват.
От болестите в иглолистните гори най-сериозни са пораженията в боровите насаждения. През 2020 г. са инвентаризирани 42 222 da съхнещи гори от бял и черен бор, като е установено 13,2% намаление в сравнение с 2019г. През 2019 г., от регистрирания през 2017 г. инвазивен причинител на заболявания - Lecanosticta acicola, е установен само върху 63 da, а през следващата година – 72 da.
Тревожен сигнал е растящата численост на гъботворката. В сравнение с предходната година, нападнатите площи са се удвоили. През 2020 г. те са 69 515 da, като е предвидено върху 92,8% от тях да се проведе биологична борба. От болестите по широколистните видове, значими са съхненията в дъбовите гори и особено тези причинени от трахеомикоза.
Данни за нивата обезлистване през 2019 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

Ежедневният бюлетин съдържа информация за превишенията на праговите стойности на някои основни показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух, съгласно националното и европейско законодателство: фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Информация за нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, съгласно националното и европейско законодателство, както и информация за здравния ефект от замърсяването на атмосферния въздух е публикувана на интернет страницата на ИАОС http://eea.government.bg/bg/output/daily/norms-air.doc.

Данни от измерени концентрации на основните показатели за качеството на атмосферния въздух, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух - нива на азотен диоксид

Данни от измерени концентрации на основните показатели за качеството на атмосферния въздух, които се създават и поддържат съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Данни от измерени концентрации на основните показатели за качеството на атмосферния въздух, които се създават и поддържат съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух.