6300 намерени резултати

одобрен

2015 г. - 2016 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .

МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.

Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.

Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

І ниво:

Наблюденията и оценките през 2016 г. по показателя „обезлистване“ на короните, както и на повредите от биотични и други стресови фактори са проведени върху 5549 пробни дървета в 159 пробни площи (ПП), включващи иглолистните видове: Pinus sylvestris, Pinus nigra, Picea abies и Abies alba и широколистните видове: Fagus sylvatica, Quercus frainetto, Q. petraea, Q. cerris, Q. rubra, Tilia platyphyllos и Carpinus betulus. Броят на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2393, а на широколистните - 3156. С обезлистване до 25% са 70,1% от всички дървета, което e с 3% по-малко спрямо 2015 г. В интервала между 2 и 4 степен на обезлистване, най-голям е процентът на средно обезлистените дървета - 23,5%, което е с 5,9% повече спрямо предходната година. През 2016 г. е намалял броят на здравите дървета с 9,7% и с 2,2% на дърветата от 3-та (силно обезлистени) и 4-та степен (загинали).

Състоянието на наблюдаваните широколистни дървесни видове е по-добро спрямо това на иглолистните. С обезлистване до 25% са 77,7% от широколистните дървета, а при иглолистните - 60,1%.

Здравословното състояние на F. sylvatica до 60 години е много добро – 81,4% от наблюдаваните дървета са в 0 и 1 степени на обезлистване. В някои от наблюдаваните насаждения този процент е по-малък, което е свързано с въздействия от абиотичен (мокър сняг) и биотичен характер (Nectria sp., Ascodichaena rugosa, Fomes fomentarius, Orchestes fagi, Mikiola fagi и др.). Подобно е състоянието и на наблюдаваните букови насаждения над 60 години. Все още се наблюдават последиците от ледоломите през 2014 г. и антропогенни въздействия, свързани с изсичането на пробни дървета.
От дъбовете (Q. cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) здрави и слабо обезлистени са 83% от наблюдаваните дървета. От дърветата до 60 години, в най-добро състояние е Q. petraea, но установеният фитопатоген Ceratocystis roboris в някои от пробните площи е тревожен сигнал за бъдещето на тези насаждения. Наблюдаваните дъбови насаждения след 60 години също са в много добро състояние. Преобладават здравите и слабо обезлистени насаждения.

През 2016 г. от насекомните вредители, масови нападения са установени от зелената дъбова листоврътка Tortrix viridana при Q. frainetto и Dryomyia circinans при Q. cerris. При цера е установена тенденция на разширяване на броя на засегнатите дървета с патогена Hypoxylon mediterraneum.
При обикновения габър (C. betulus) и едролистната липа (T. platyphyllos) не се наблюдава съществена промяна на здравословното състояние. При C. betulus тенденцията на влошаване на дърветата се запазва поради интензивно развитие на гъбния патоген Pezicula carpinea, причиняващ напречен рак по стъблата.

От иглолистните видове до 60 години, в най-добро състояние е обикновения смърч (P. abies), при който близо 93% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%, което е с 6,2% повече спрямо 2015 г. Състоянието на черния бор (P. nigra) е по-добро спрямо предходната година, но в отделни райони с по-силни засушавания през вегетационния сезон, дърветата са с влошени физиологични показатели поради силно развитие на патогена Sphaeropsis sapinea и Cyclaneusma minus. Оценките на короните на дърветата от бял бор (P. sylvestris) показват, че през 2016 г. се запазва процентът на силно обезлистените и загинали дървета (13,6%). В тези опитни площи повредите от абиотичен характер са основната предпоставка за намножаване на насекомни вредители и развитие на гъбни заболявания. При обследване на насаждения в някои от районите са констатирани поява на нови короядни петна и масовото намножаване на върховия корояд, Ips acuminatus и негативно въздействие на кореновата гъба (Heterobasidion annosum).

От наблюдаваните насаждения над 60 години, в най-добро състояние е елата (Abies alba), като 91,3% от дърветата са в 0 и 1 степени. В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от P. sylvestris, където 13,6% са в 3 и 4 степени на обезлистване. Описаните биотични повреди и техните причинители не са довели до съществени изменения в състоянието на обследваните дървета.

Данни за нивата обезлистване през 2016 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците по-долу:

одобрен

2015 г. и 2016 г.- Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

одобрен

2016 г. - 2017 г. - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.


Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2016 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 и 2016 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г. През 2016 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 685 mm, в ПП Юндола те са 580 mm, а в ПП Старо Оряхово – 350 mm.


Данните и от трите пробни площи, показват намаляване както на количеството на валежите през 2016 г., така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Данните за 2016 г. показват, че средната годишна температура на въздуха в районите на ПП Витиня и ПП Старо Оряхово плавно се покачва през последните 5 години, докато в района на ПП Юндола се отбелязва понижаване до 5.6˚С. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони.


Витиня


За периода 2012-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (табл. 6), като през 2016 г. рН е над 5.6, което е извън границата за кисели валежи. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2015 г., през 2016 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, на нитратен азот и по-слабо на амониевия азот. Базичните йони – калий, калций, натрий и магнезий слабо се повишават, а повечето тежки метали (с изключение на мед и желязо) - намаляват.


Старо Оряхово


Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.01 до 6.15 при отделните проби. Средно годишното рН на отлаганията е съответно 5.34 - в киселия диапазон за валежите. Алкални остават само отлаганията под склопа, средно 5.9 рН единици (табл. 6). През 2016 г. в района се отлагат по-големи количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, хлор, както и базични катийони (калий, калций, натрий, магнезий) и тежки метали (желязо, мед, цинк, манган), в сравнение с 2015 г.


Юндола


Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира от 5.2 до 8.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.67 и няма промяна в сравнение с 2015 г. (табл. 6). През 2016 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, нитрити. Някои от базични йони в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2015 г.


В периода 2012 – 2016 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход.


Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.


За периода от 2012 до 2016 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (табл.4 и 5).


При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към серните, отколкото към азотните отлагания. През последните години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки.


Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.


Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

одобрен

2016 и 2017 - Регистър на вековните дървета съгласно Закона за биологичното разнообразие

Регистърът на вековните дървета съдържа информация за отделни вековни или забележителни дървета в България, които се обявяват за защитени по чл. 102 от Закона за Биологичното разнообразие. В регистъра се поддържа актуална информация за характеристиките на всяко официално обявено със заповед на Министъра на околната среда и водите дърво. Тези данни включват: уникален идентификационен код; видово наименование; местоположение – общини, области, РИОСВ, РДГ (ДГС и ДЛС), в които попада; № и дата на заповедите за обявяване и промяна; № и дата на Държавен вестник; характеристики на дървото: възраст към датата на обявяване, височина, диаметър, периметър и особености.

вековни дървета регистър РМС 214/2016 ИАОС
одобрен

2016 и 2017 г. - Регистър по чл. 30л от Закона за чистотата на атмосферния въздух

Централизираният публичен регистър на инсталациите, източници на емисии на летливи органични съединения (ЛОС) е създаден и се поддържа на основание чл.30л от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Предоставя информация в реално време за инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1 от Наредба № 7 от 21.10. 2003 г. за норми за допустими емисии на ЛОС, с изключение на инсталациите по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда. http://eea.government.bg/regiaoslospub/a1eea/eeascr103LosRegister.jsf?jftfdi=&jffi=eeascr103LosRegister

одобрен

2017 г. - Данни от Единна информационна система за обмен на данните от мониторинга на водите (повърхностни води)

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка и контрол на състоянието на повърхностните води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

 

Моля изчакайте