6300 намерени резултати

одобрен

2017 г. - Данни от почвен мониторинг I-ниво (широкомащабен мониторинг-16x16 км.)

През 2004 г. е разработена и утвърдена от Министъра на околната среда и водите нова програма за почвен мониторинг, която е организирана на три нива. Програмата за мониториг е изцяло съобразена с последните изисквания на ЕК и ЕАОС, с добрите практики в редица европейски страни, както и с националното законодателство, прието по- късно през 2007-2009г. (Закон за почвите и Наредба за мониторинг на почвите).

одобрен

2017 и 2018 г. - Данни за шумовите нива от промишлени източници в околната среда

Основната цел на мониторинга на шума от промишлени източници е да предоставя информация за състоянието на акустичната среда на населените места, вследствие дейността на промишлените предприятия - източници на шумово излъчване.
Съгласно чл. 34 на Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда, и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, към Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г.)

данни нива околна среда РМС 103/2015 ИАОС източници шумови промишлени
одобрен
одобрен

2018 - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) I ниво (широкомащабен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
І ниво:
През 2018 г. са обследвани 160 постоянни пробни площи с 5595 оценявани моделни дървета. Наблюдават се 4 иглолистни – обикновена ела (Abies alba Mill.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies (L.) Karst) и бял бор (Pinus sylvestris L.), и 9 широколистни дървесни вида – обикновен габър (Carpinus betulus L.), обикновен кестен (Castanea sativa Mill.), обикновен бук (Fagus sylvatica L.), източен бук (Fagus orientalis Lipsky), цер (Quercus cerris L.),благун (Quercus frainetto Ten.), зимен дъб (Quercus. petraea (Matt.) Liebl.), червен дъб (Quercus rubra L.) и едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни дървета е 2426 (43,36 %), а на широколистните – 3169 (56,64%).
По показателя „обезлистване“, през 2018 г., иглолистните и широколистните видове запазват състоянието си спрямо 2017 г.. В 0+1 степени (без и слабо обезлистени) са 68,15% от наблюдаваните моделни дървета. С 1,73% се увеличават застрашените и изсъхнали дървета от 3+4 степени. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни видове - в 0+1 степени са 78,23%, а при иглолистните – 54,99%. В 4-та степен (мъртви), са 1,42% от широколистните и 4.2% от иглолистните моделни дървета.
От иглолистните видове до 60 години, от наблюдаваните черен бор (Pinus nigra) и бял бор (Pinus sylvestris), в по-добро е състояние е Pinus nigra – 0,46% са мъртви, а при Pinus sylvestris - 11,49%. От дървесните видове над 60 г., в най-лошо състояние е смърча (Picea abies) - през 2017 г. здравите и слабо засегнатите от обезлистване са били 91,5% от наблюдаваните дървета, а през 2018 г. - 77,81%. Увеличение при този вид през 2018 г. се наблюдава също и при силно обезлистените и мъртви (3+4 степени) - от 0.53%, през 2017 г., на 4,44% през 2018 г..
Състоянието на обикновената ела (Abies alba) се влошава в сравнение с 2017 год. От 88,7% в 0+1 степени през 2017 г., през 2018 г. са 62,7% здрави и слабо засегнати от обезлистване. Увеличение с 8,69% през 2018 г. има и в силно засегнатите от обезлистване и мъртви дървета. В най-лошо състояние продължава да бъдат насажденията от бял бор (Pinus sylvestris L.), където по-малко от половината - 45,31% са в 0+1 степени на обезлистване.
При всички наблюдавани иглолистни дървесни видове през 2018 г. се наблюдава намаление с 8% на здравите и слабо обезлистените (0+1 степени) спрямо предходната година за сметка на увеличаване делът на силно обезлистените и мъртви (3+4 степени), при които от 6.5% през 2017 г. той е нараснал на 10.8%.
От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние е насаждението от източен бук в района на Странджа, където 100% са здрави, без обезлистване. В много добро състояние са насажденията от червен (американски) дъб (Quercus rubra), (73.75%) и благун (Quercus frainetto), при които над 90% от наблюдаваните дървета са в 0+1 степени на обезлистване. С най-голям процент на обезлистване (над 25%) са насажденията от цер (Quercus cerris) с 38,75%, следват тези от обикновен бук (Fagus sylvatica) с 26,25%.
От наблюдаваните дървесни видове над 60 г., в най-добро състояние е насаждението от едролистна липа, където 100% от пробните дървета са здрави (в степен 0). В добро състояние са тези в насажденията от цер (Quercus cerris) с 81.4%, следват тези от обикновен бук (Fagus sylvatica) със 79.7% здрави. С най-висок процент на обезлистване, над 25% (2+3+4 степени), са наблюдаваните дървета от обикновен кестен (Castanea sativa) - 100% и обикновен габър (Carpinus betulus) - 32,81%.
В насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra) се намира кореновата гъба (Heterobasidion annosum). Установено е повсеместно разпространение на заболяване по черния бор, причинено от гъбния патоген Diplodia sapinea (syn.Sphaeropsisi sapinea). Наблюдава се повишаване на интензитета му в районите на Северното Черноморие и Югозападна България.
В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) от биологичните фактори на въздействие се намират некрози, причинени от Nectria spp. и по-рядко от Ascodichaena rugosa. Регистрирани са нападения от Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.
В дъбовите насаждения (Quercus cerris , Q. frainetto , Q. petraea и Q. rubra в ниска степен са повредите от листозавивачки и педомерки (Geometridae и Tortricidae). В част от чистите церови насаждения е намерен Хипоксилоновия рак (Hypoxylon mediterraneum).
В проучените горски насаждения и култури се срещат представители, както на съдействащите стресови фактори (листни патогени и насекоми дефолианти), така и на вторичните стресори (ксилотрофни насекоми и факултативни паразити).
На този етап не са установени масови нападения от насекомни вредители и гъбни болести. Възникването на неблагоприятни за дървесните видове климатични условия, обаче, могат да предизвикат внезапни каламитети на насекомните вредители и епифитотии на опасни гъбни патогени.
През 2018 год. в малък брой ППП се установяват бракониерски сечи. В някои насаждения все още е на лице отрицателното въздействие от снеговалите, ветроломите, и ветровалите, от 2016 и 2017 г. Останалите на терена паднали дървета, може да станат огнища на масово развитие на корояди.
Данни за нивата обезлистване през 2018 г., при широколистни, иглолистни и всички дървесни видове (възраст до 60 г., над 60 г. и всички) са дадени в таблиците (1, 2 и 3) по-долу:

мониторинг околна среда РМС 214/2016 ИАОС горски екосистеми
одобрен

2018 - Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .
МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г. под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), в съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) и във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.
Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.
Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.
ІІ ниво:
ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.
Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2017 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2017 г. може да се определи като по-влажна за районите и на трите постоянни пробни площи. Регистрираните обаче, малко количество валежи и високи температури през отделни дни на летните месеци (юли и август), е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху състоянието на дървесните видове. Най-силно това въздействие се очаква да бъде в буковото насаждение на ПП Витиня, където през същия период е отчетена и ниска атмосферна влажност. След обилните количества валежи през 2014 г. и сравнително по-сухите 2015 и 2016 г., регистрираните количества през 2017 г. отново са по-високи. През 2017 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня е 823.7 mm, около 20% повече в сравнение с 2016 г., в ПП Юндола те са 657 mm, а в ПП Старо Оряхово – 299 mm (с 15% по-малко).
Плавното покачване на стойностите на средната годишна температура на въздуха, отчетено през последните 5 години е прекъснато през 2017 г. Съчетанието на ниските температури на въздуха с високата атмосферна влажност в районите на ПП Витиня и ПП Юндола през зимните месеци, е предпоставка за образуване на слани и обледеняване на клоните на дърветата, които водят до увреждания и влошават състоянието на екосистемата.
Витиня
За периода 2013-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява, но през 2017 г. средното рН на валежите отново е в киселия диапазон. Стойностите на киселите и базичните йони варират, като в повечето случаи, без определена тенденция.
Годишното отлагане на сяра на открито e 6.41 kg/ha/yr, което е с около 76 % повече от постъпилото количество през 2016 г.(фиг.3). Под короните на бука отлагането ѝ е по-малко с около 13% от това на открито. Количеството на отлаганата сулфатната сяра, чрез смесените отлагания на открито, през топлия и студения период на годината, е почти еднакво. През лятото голяма част от сярата постъпва чрез сухите отлагания. Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито е 8.4 kg/ha/yr - леко повишено спрямо 2016 г. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под бука е малка, с 0.43 kg/ha/yr повече под склопа. В сравнение с предходната година, се отчита увеличаване и на отлаганията на хлориди. От базичните йони, отлаганията на натрий и магнезий са по-високи, а от тежките метали тези на цинк. През 2017 г., чрез стъбления отток е отчетено леко увеличение на отлаганията на азот и натрий и по-значително на цинк.
Старо Оряхово
Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.7 до 6.2 при отделните проби през 2017 г. Средно годишното рН на отлаганията е съответно 5.1 и както през
2016 г., отново е в киселия диапазон за валежите, за разлика от първите три години на периода (2013 – 2017 г.). Отлаганията под склопа остават извън границата за кисели валежи, средно 5.7 рН единици (фиг. 1).

Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания на открито (фиг. 3) варира в сравнително тесен диапазон – от 0.6 mg/dm3 до 1.1 mg/dm3 и е по-висока от предходната година, но поради по-малките количества валежи в района се констатира, че отложената сяра през 2017 г. не се различава съществено от тази през 2016 г. Под склопа отлагането е с около 10 % по-малко. Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито (фиг. 2) през 2017 г. е 2.81 kg/ha/yr, което е с малко повече (около 16%) от това през 2016 г. Не се наблюдава определена тенденция през годините. В сравнение с 2016 г. в района са отчетени по-големи количества на отлаганията от азот – амониев и нитратен, хлор, сулфатна сяра, фосфати, от базичните йони – калий, а от тежките метали - мед и алуминий.

Юндола
Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира в сравнително тесни граници, от 5.0 до 6.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и разликата в сравнение с 2016 г. е незначителна. Киселинността на смесените отлагания под склопа е малко по-висока, в сравнение с тази на открито, но разликата е малка – 0.25 рН единици (фиг. 1). През 2017 г. киселинността се увеличава в сравнение с 2016 г.
За периода 2013 - 2017 г. количеството на общ азот в различните видове отлагания варира без ясна тенденция във времето (фиг. 2). Най-голяма стойност е отчетена в мокрите отлагания през 2013 г. (11.3 kg/ha/yr). С малки колебания за разглеждания период отлагането на общ азот със смесените отлагания на открито намалява, докато под склопа на насаждението се увеличава. В отлаганията на сулфатна сяра през годините се наблюдава значително вариране (фиг. 3), без ясно изразена тенденция във времето. Най-високи стойности в смесените отлагания на открито са установени през 2014 г. – 4.81 kg/ha/yr, а най-ниски през 2016 г. – 1.91 kg/ha/yr. По-значителни са серните отлагания под склопа на насаждението, което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-високи са стойностите през 2017 г., когато с валежите под склопа на насаждението постъпилата сяра е 9.13 kg/ha/yr. През 2017 г. в района на ПП Юндола се установява увеличаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции - сулфати, нитрати, нитрити и хлор, на някои от базичните йони - магнезий и натрий, както и на тежките метали цинк и алуминий, в сравнение с отлаганията през 2016 г.

В периода 2013 – 2017 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.
За периода от 2013 до 2017 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ПП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.
Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

мониторинг околна среда РМС 214/2016 ИАОС горски екосистеми ГЕС
одобрен

2018 г. - 2019 г. - Резултати от мониторинг на подземни води по общи физикохимични показатели.

Резултати от провеждания мониторинг, за оценка на химично състояние на подземни води извършван в системата на МОСВ. Нормативно основание: Закон за опазване на околната среда; Закон за водите - чл. 151, ал. 3 т. 6 ; чл. 90 ал. 1 т. 3 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр. 34/2011,изм. и доп. ДВ. бр.20 от 15 Март 2016г.)

 

Моля изчакайте