65 намерени резултата

избрани теми:
Некатегоризирани 
одобрен

Публичен регистър на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и в моторни превозни средства

Регистър на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства. Поддържа се съгласно изискванията на чл. 45, ал.1, т.2 на Закона за управление на отпадъците.

Регистърът на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства се актуализира ежедневно.

одобрен

Регистър на вековните дървета съгласно Закона за биологичното разнообразие

Регистърът съдържа актуални данни за характеристиките на всяко официално обявено със заповед на Министъра на околната среда и водите вековно дърво. Данните включват: уникален идентификационен код; наименование на род и вид на вековното дърво; местоположение – землища, общини, области; РДГ (ДГС и ДЛС); РИОСВ; защитена територия или защитена зона, на територията на които попада; характеристики (възраст, височина, обиколка и диаметър); № и дата на заповедите за обявяване и промяна; № и дата на Държавен вестник; карта; снимка на някои вековни дървета. http://eea.government.bg/v-trees/bg/

одобрен

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Регистърът съдържа актуални данни за характеристиките на всяка официално обявена със заповед на Министъра на околната среда и водите защитена територия или защитена зона. Тези данни включват: уникален идентификационен код; наименование; категория; актуална площ (в ха); местоположение – землища, общини, области, РДГ (ДГС и ДЛС), РИОСВ, в които попада; № и дата на заповедите за обявяване и промяна; № и дата на Държавен вестник; актуални забрани и режими; цел и предмет на обявяване; припокриване с други защитени обекти; карта на обекта; снимка на някои обекти. http://eea.government.bg/zpo/bg/index.jsp

одобрен

Регистър по чл. 30л от Закона за чистотата на атмосферния въздух

Централизираният публичен регистър на инсталациите, източници на емисии на летливи органични съединения (ЛОС) е създаден и се поддържа на основание чл.30л от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Предоставя информация в реално време за инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1 от Наредба № 7 от 21.10. 2003 г. за норми за допустими емисии на ЛОС, с изключение на инсталациите по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда. http://eea.government.bg/regiaoslospub/a1eea/eeascr103LosRegister.jsf?jftfdi=&jffi=eeascr103LosRegister

одобрен

Регистър на издадените разрешения и регистрационни документи съгласно Закона за упрвление на отпадъците

Регистърът на издадените разрешения и регистрационни документи се поддържа на основание чл.45 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и

съдържа издадените разрешения по чл.67 от ЗУО и регистрационните документи по чл. 78 от ЗУО.
Регистърът на издадените разрешения и регистрационни документи се актуализира ежемесечно.

http://nwms.government.bg/wms/public/Controler?control=ReadNomenclatureForm&doc_def_id=22

одобрен

Данни от мониторинга на горските екосистеми (ГЕС) II ниво (интензивен мониторинг на ГЕС)

Програмата за мониторинг на горски екосистеми е организирана на две нива – І ниво (широкомащабен) и ІІ ниво (интензивен). Проучванията по ниво І се провеждат в мрежа от 159 постоянни пробни площи за широкомащабен горски мониторинг, разположени на територията на цялата страна. Ежегодно се наблюдават и оценяват около 5 500 пробни дървета. Наблюденията и оценките по ниво ІІ се извършват в 3 постоянни пробни площи (2 стандандартни и 1 пробна площ-ядро) за интензивен горски мониторинг. Програмата функционира в България в съответствие с международната програма за мониторинг на въздействията на атмосферното замърсяване върху горските екосистеми (МКП Гори - http://icp-forests.net/), съответно широкомащабният мониторинг на горски екосистеми (ГЕС) от 1986 г., а интензивният от 2003 г. .

МКП Гори (ICP Forests) e въведена в действие в ЕС през 1985 г., съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTAP Convention) на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), във връзка с нарастващата загриженост на обществеността за възможните вреди върху горските екосистеми от замърсяването на атмосферния въздух.

Към днешна дата, мрежата за наблюдения и оценки на МКП Гори, представлява една от най-големите системи за биомониторинг в света. Програмата за мониторинг и постигнатите от нея резултати са от значение не само за политиките за чист въздух, но и за тези, насочени към борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, почвите и водните ресурси.

Устойчивото управление на горите, базирано на информацията за тяхното състояние е гаранция за ефективното функциониране на голямото разнообразие от ползи, което те ни предоставят.

ІІ ниво:

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценката е направена на базата на проучвания, проведени през 2015 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). След обилните количества валежи през 2014 г., количеството на валежите през 2015 г. са значително по-малко и близки до стойностите, регистрирани през 2013 г.

Данните и от трите пробни площи, показват намаляване, както на количеството на валежите, така и на стойностите на относителната влажност на атмосферния въздух, като по-значително е засушаването през летните месеци. Установените по-високи средногодишни стойности на температура на въздуха и средно дневни в отделни дни през летните месеци в ПП Витиня и ПП Старо Оряхово, са допълнителна предпоставка за възможното неблагоприятно въздействие от засушаването в тези райони. През 2015 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня са 800 mm, в ПП Юндола те са 797 mm, а в ПП Старо Оряхово – 278 mm.

Витиня

За периода 2011-2015 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (фиг. 1), но те все още остават кисели. Киселите и базичните йони през последния пет годишен период варират, като в повечето случаи без определена тенденция. Спрямо 2014 г., през 2015 г. се отчита намаляване на отлаганията на сулфатна сяра, нитратен азот и хлор, както и на базични йони – калий, калций, натрий, магнезий и някои тежки метали.

Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 5.26 до 6.49 при отделните проби през 2015 г., като не се различава съществено от предходната година. Средно годишното рН на отлаганията е 5.54 и за разлика от предходните две години, отново се доближава до киселия диапазон на валежите. Алкални остават само мокрите отлагания (фиг. 1). През 2015 г., в района се отлагат по-малки количества сулфатна сяра, азот – амониев и нитратен, както и базични катийони, и някои тежки метали.

Юндола

Киселинността на валежите през 2015 г. намалява, като на открито те са почти неутрални, а под склопа на насаждението слабо кисели (фиг. 1). През 2015 г. се установява понижаване на отлагането на някои от йоните с кисели функции – сулфати, нитрати, хлор. Някои от базични йони (с изключение на калций и калий) в смесените отлагания на открито, както и тежките метали също намаляват, в сравнение с 2014 г.

В периода 2005 – 2015 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

За периода от 2005 до 2015 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот, като и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата

Установява се, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра. През последните пет години в ПП Витиня максималните критични натоварвания за сяра са много близки.
Резултатите са в съответствие с общоевропейската тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.