Отворени
данни и отворен достъп до научна литература!

Материята в областта на отворените данни е законово закрепена на ниво Европейски съюз (ЕС), като тя преминава през няколко етапа на развитие от своята първоначална законова регламентация през 2003 г. с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

От тогава темата се развива динамично в световен план, а от българското законодателство става част през 2007 г. с промени в Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Значителни законови изменения настъпват през 2013 г. когато е приета Директива 2013/37/ЕС  на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013  година за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения  сектор, както и последващите изменения на ЗДОИ. С тях се приемат основният пакет от изменения, който изважда на преден план значението на „отворените данни“ спрямо „повторното използване на информацията от обществения сектор“. 

През 2019 г. бе приета актуалната към момента правна рамка в областта на отворените данни - Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.

Макар и досега да няма легална дефиниция в европейските нормативни документи за термина отворени данни, той се налага в редица стратегически документи и е дал наименованието на европейския и множество национални портали, които служат за достъп до данни в машинночетим отворен формат.

Според Наредбата за стандартните лицензи за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат, данните, които организациите от обществения сектор създават, поддържат и предоставят при спазване на принципа „отворени по замисъл и по подразбиране“ и се предоставят в отворен формат, могат да се използват свободно, повторно и се споделят от всеки за всякакви цели.

С последните изменения от 2019 г. в ЕС, бе изтъкнато значението на достъпа до научна информация и по-конкретно - до данни. Според съображенията на Директива (ЕС) 2019/1024 обемът на генерираните научноизследователски данни нараства експоненциално, като самите данни имат потенциал да бъдат повторно използвани и извън научната общност. Според чл. 10  от Директивата такива данни би следвало да са отворени за обществеността, при условие, че са публично финансирани и са направени публично достояние от изследователите, организациите, осъществяващи научни изследвания, или организациите, финансиращи научни изследвания. Тази концепция за достъпа до данни от научни изследвания следва да намери място и в националното законодателство на България.   

В подкрепа на европейските и световни тенденции, подобно на вече утвърдените практики за въвеждане на секция „Кът на разработчика“/Developer corner, екипът на ПОД създава секцията „Кът на изследователя“/“Academic corner“. Инициативата има за цел да направи темата за отворените данни видна за широката общественост, като създаде среда за обмен на данни, информация и знание.