Отворени
данни и отворен достъп до научна литература!

Материята в областта на отворените данни е законово закрепена на ниво Европейски съюз (ЕС), като тя преминава през няколко етапа на развитие от своята първоначална законова регламентация през 2003 г. с Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

От тогава темата се развива динамично в световен план, а от българското законодателство става част през 2007 г. с промени в Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Значителни законови изменения настъпват през 2013 г. когато е приета Директива 2013/37/ЕС  на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013  година за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения  сектор, както и последващите изменения на ЗДОИ. С тях се приемат основният пакет от изменения, който изважда на преден план значението на „отворените данни“ спрямо „повторното използване на информацията от обществения сектор“. 

През 2019 г. бе приета актуалната към момента правна рамка в областта на отворените данни - Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.

Макар и досега да няма легална дефиниция в европейските нормативни документи за термина отворени данни, той се налага в редица стратегически документи и е дал наименованието на европейския и множество национални портали, които служат за достъп до данни в машинночетим отворен формат.

Според Наредбата за стандартните лицензи за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат, данните, които организациите от обществения сектор създават, поддържат и предоставят при спазване на принципа „отворени по замисъл и по подразбиране“ и се предоставят в отворен формат, могат да се използват свободно, повторно и се споделят от всеки за всякакви цели.

С последните изменения от 2019 г. в ЕС, бе изтъкнато значението на достъпа до научна информация и по-конкретно - до данни. Според съображенията на Директива (ЕС) 2019/1024 обемът на генерираните научноизследователски данни нараства експоненциално, като самите данни имат потенциал да бъдат повторно използвани и извън научната общност. Според чл. 10  от Директивата такива данни би следвало да са отворени за обществеността, при условие, че са публично финансирани и са направени публично достояние от изследователите, организациите, осъществяващи научни изследвания, или организациите, финансиращи научни изследвания. Тази концепция за достъпа до данни от научни изследвания следва да намери място и в националното законодателство на България.   

В подкрепа на европейските и световни тенденции, подобно на вече утвърдените практики за въвеждане на секция „Кът на разработчика“/Developer corner, екипът на ПОД създава секцията „Кът на изследователя“/“Academic corner“. Инициативата има за цел да направи темата за отворените данни видна за широката общественост, като създаде среда за обмен на данни, информация и знание.



Чл. 12 определения 

9) „научноизследователски данни“ означава документи в цифрова форма, различни от научните публикации, които са събрани или генерирани в хода на научноизследователската дейност и се използват като доказателство в процеса на научното изследване, или са общоприети в научноизследователската общност като необходими за потвърждаване на констатациите и резултатите от изследванията;

Член 10

Научноизследователски данни

1.   Държавите членки подкрепят достъпността на научноизследователски данни, като приемат национални политики и съответни действия, чиято цел е осигуряване на свободен достъп до всички получили публично финансиране научноизследователски данни (наричани по-долу „политики за свободен достъп“), които следват принципа „отворени по подразбиране“ и са съвместими с принципите FAIR. В този контекст опасенията във връзка с правата върху интелектуалната собственост, защитата на личните данни и поверителността, сигурността и законните търговски интереси, следва да бъдат взети предвид в съответствие с принципа „отворени по възможност, ограничени по необходимост“. Тези политики за свободен достъп са насочени към организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания.

2.   Без да се засяга член 1, параграф 2, буква в), научноизследователските данни се предоставят за повторно използване за търговски или нетърговски цели в съответствие с глави III и IV, при условие че те са публично финансирани и са направени публично достояние от изследователите, организациите, осъществяващи научни изследвания, или организациите, финансиращи научни изследвания, чрез институционален или тематичен регистър. В този контекст се вземат предвид законните търговски интереси, дейностите по трансфер на знания и вече съществуващи права върху интелектуалната собственост.


(27) Обемът на генерираните научноизследователски данни нараства експоненциално, като самите данни имат потенциал да бъдат повторно използвани и извън научната общност. За да се посрещат нарастващите обществени предизвикателства по ефикасен и цялостен начин, понастоящем е изключително важно и спешно да има достъп до данни от различни източници, сектори и дисциплини, като те трябва да могат да се комбинират и използват повторно. Научноизследователските данни включват статистически данни, резултати от опити, измервания, теренни наблюдения, резултати от проучвания, записи от разговори и изображения. Те включват също метаданни, спецификации и други цифрови обекти. Научноизследователските данни са различни от научните статии, в които се оповестяват и коментират научни резултати, получени от научноизследователска дейност. В продължение на много години отворената наличност и повторна използваемост на данни от научни изследвания, получили публично финансиране, бяха предмет на специални политически инициативи. Под свободен достъп се разбира практиката да се предоставя онлайн достъп до резултати от научни изследвания безплатно за крайния ползвател и без ограничения за използването и повторното използване, извън възможността да се изисква посочване на автора. Политиките за свободен достъп имат по-специално за цел да предоставят на изследователите и на широката общественост достъп до научноизследователски данни на възможно най-ранен етап от процеса на разпространение и да улеснят тяхното използване и повторно използване. Свободният достъп спомага за повишаването на качеството, намалява необходимостта от ненужно дублиране на изследванията, ускорява научния прогрес, помага в борбата срещу измамите в научната област и като цяло може да способства за икономическия растеж и иновациите. Наред със свободния достъп се полагат похвални усилия за това планирането на управлението на данните да стане стандартна научна практика и за подпомагане на разпространението на научноизследователски данни, които са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и годни за повторно използване (наричан по-долу „принципa FAIR“).

(28) Поради обяснените по-горе причини е подходящо да се установи задължение за държавите членки да приемат политика на свободен достъп по отношение на данни от научни изследвания, ползвали публично финансиране, и да гарантират, че тези политики се изпълняват от всички организации, които осъществяват научни изследвания, и от всички организации, които финансират научни изследвания. Организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, също могат да бъдат организирани като органи от обществения сектор или публични предприятия. Настоящата директива се прилага по отношение на такива хибридни организации и на техните научноизследователски данни само в качеството им на организации, осъществяващи научни изследвания. Политиките за свободен достъп обикновено дават възможност за редица изключения от даването на свободен достъп до резултатите от изследванията. В препоръка на Комисията от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение наред с другото се описват съответните елементи на политиките за свободен достъп. В допълнение условията, при които определени научноизследователски данни могат да бъдат използвани повторно, следва да бъдат подобрени. Поради тази причина някои задължения, произтичащи от настоящата директива, следва да обхванат и научноизследователски данни, получени в резултат от научноизследователска дейност, субсидирана с публични средства или съфинансирана от публични и частни субекти.

Съгласно националните политики за свободен достъп, финансираните с публични средства научноизследователски данни следва да бъдат отворени по подразбиране. В този контекст обаче следва да бъдат надлежно взети предвид опасенията във връзка с неприкосновеността на личния живот, защитата на личните данни, поверителността, националната сигурност, законните търговски интереси, като търговската тайна, както и във връзка с правата върху интелектуалната собственост на трети страни, в съответствие с принципа „отворени по възможност, ограничени по необходимост“. Освен това научноизследователските данни, които са изключени от достъп поради съображения, свързани с националната сигурност, отбраната или обществената сигурност, не следва да попадат в обхвата на настоящата директива. За да се избегне административната тежест, произтичащите от настоящата директива задължения следва да се прилагат само по отношение на данни от научни изследвания, които вече са направени публично достояние от изследователите, организациите, осъществяващи научни изследвания, или организациите, финансиращи научни изследвания, чрез институционален или тематичен регистър и не следва да налагат допълнителни разходи за набавянето на наборите от данни или да изискват допълнителна обработка на данни. Държавите членки могат да разширят прилагането на настоящата директива, така че да обхване научноизследователските данни, които са направени публично достояние посредством други инфраструктури за данни, различни от регистри, чрез публикации със свободен достъп, като например файл, приложен към статия, материал с данни или материал в списание за данни. Документите, различни от научноизследователски данни, следва да продължат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.