Централният регистър на особените залози към Министерството на правосъдието /ЦРОЗ/ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, създаден с чл. 22 от Закона за особените залози /ЗОЗ/,който администрира национален електронен регистър на особените залози - Централния регистър на особените залози.

Законът за особените залози урежда условията и реда, при които се учредява залог без предаване на заложеното имущество. Със създаването на единния електронен Централен регистър на особените залози за вписване на сключени договори за особен залог бяха създадени реални възможности за обезпечаване на вземанията на всички субекти на стопанската дейност в условията на новите пазарни отношения, което допринесе за разгръщането на стопанската инициатива, включително и за по-активното привличане на инвестиции. В този смисъл Централния регистър на особените залози е част от структурната реформа, свързана със създаването на надеждни гаранции за кредитните институции.

Дейността на администрацията на ЦРОЗ е регламентирана в Правилник за устройството и дейността на Централният регистър на особените залози към Министерството на правосъдието.

[Официална страница](https://www.cik.bg/)

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност /ЦППКОП/ е специализирана административна структура за изпълнение на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност. Центърът осъществява превенция на корупцията по нов и цялостен подход, включващ комплекс от различни видове дълбочинни анализи на риска, прилагани съобразно специално разработена методология, в зависимост от двете основни функции:
• превантивен контрол за наличие на корупционен риск на законопроектите, изготвени от органите на изпълнителната власт и последваща оценка на въздействието на приетите през годината законодателни актове.
• идентифициране на рискови зони за корупция и анализ на риска по три основни опорни точки в рисковата зона- анализи на законодателството / действащи закони и подзаконови актове/, анализи на процесите и правилата, свързани с организациите и тяхната дейност и анализи на правилата, свързани с личността.
Основната цел на извършваните анализи е идентифициране на проблемни области, норми, условия, предпоставки, които по някакъв начин дават възможност, създават или подхранват т.нар. “хранителна среда” за корупцията на всички нива на обществения живот (в държавната администрация, местното самоуправление, частния сектор и т.н.) и предложения за отстраняването им чрез единични мерки или комплекс от мерки / организационни, правни и технически/ , които предлагат цялостна реформа в изследваната зона.
Очакваните ползи и резултати от реализирането на направените предложения са създаване на прозрачни правила, подобряване организацията на дейност на администрацията, усъвършенстване на качеството на законите и хармонизиране на нормите с европейското право, които водят до намаляване на корупционните практики.
Леони Хенсген, научен сътрудник в авторитетния германски институт за международно публично право „Макс Планк“ в студия, посветена на борбата с корупцията в страните от Дунавския регион, в която изследва антикорупционните мерки в 6 държави от региона - Унгария, Румъния, Германия, България, Чехия и Австрия) оценява методологията на ЦППКОП по следния начин:
„Моделът БОРКОР не може да бъде описан като „мярка“, която се отличава с възможността чрез самостоятелно действие или специален регламент да се постигне нещо конкретно. Както самото понятие „модел„ предполага, при БОРКОР става дума за стратегическа концепция, която се използва на всички равнища в борбата и превенцията на корупцията и организираната престъпност….Значимостта на този модел за съседните държави е заложена в неговата универсална приложимост. С леки модификации в структурата е възможно моделът да се използва от всяка държава“.